автор: PetarPJ

Дрехите
бих ти разкъсал
на срички
и бих те съблякъл
от всички сравнения
до голата същност
отвътре на твоите стихове,
а ти срамежливо ще криеш
апетитната хубост
на твоите строфи
в наполовина прозрачно
кадифе от метафори.
Бих те прочел
изразително,
спазвайки ритъм,
доколкото мога
на дъх или два,
и накрая
без точка и знаци
към първата дума.
И бих те прочитал
отново,
отново
докато наизустя
най-капризните фрази
на твоята изразност,
и после
по моя си начин
аз бих те изписал
по контура на думата хубост
и бих те римувал
отгоре до долу във ритъм
и бих те обичал
строфа по строфа все повече

Е, нима ще ми кажеш,
че ти поезия не обичаш?