автор: ma_gi

Понякога съм бяла и добра...
Петя Дубарова

Не вярвай, че съм бяла и добра,
дори да те докосвам
като спомен
и като звук
от ангелски крила
камбанно –
като в храм –
да се отроня...
Дори да те прегръщам
като остров,
приел ме
след поредното крушение,
ще пийна ром,
но ще остана гостенка –
не съм съкровище,
а нежели спасение...
Дори да те целувам
пред света,
ще е с целувката на брат ти –
Юда...
...поредната измамна белота,
поредната лъжа...
...поредна лудост...
Дори да казвам,
че си мой любим,
дори да се кълна, че те обичам,
че съм за теб,
че си неповторим,
че си за мене толкова различен,
не вярвай,
че съм бяла и добра!
Доброто е помитаща стихия,
от хаоса родило светлина...

...А аз се моля
ти да ме откриеш...