автор: pisana

След толкова години, пак се радвам да те видя
усмивката ти с моята да разменя
красиви думи да ехтят и във всемира,
ала защо боя се да докосна твоята ръка.

Да, нещо лекичко припламва
забравено и скрито от света
измита ли е нашата любов голяма
от сутрешното миене на нашите лица.

А тялото от ласките попило
нима изтрил ги е един сапун,
защо сърцето се е свило
след толкова борба и денем и на сън.

Или илюзия е времето
щом радост носят нашите души
при нови срещи живо ли е семето,
което някога в живота се роди.

След толкова години пак те срещам
и мисля си- не си играй със нас съдба
здрависах го, нима любов усещам
след толкова години тук, сега.