автор: Rodenavlotos

...Но се върни, когато пълната луна отслабне,
престанала от мъка да се храни.
Когато сврака лъскавата огърлица грабне
от бисерните й сълзи събрана.

За времето, когато във деня й ще те няма,
гнездо ще свие мракът и излюпи,
от уродливото си, плашещо голямо,
яйце, една тревога глупава...

че няма да е жива да дочака сто години
един отчаян принц да я целуне.
Пък и луната не е всеки път такава синя.
Върни се в следващото пълнолуние!