автор: sradev

Имам си една Айдйа, дето ми е много навита.

Понякога й викам "Мисличка моя."
Все се върти край мене и току ме ухажва. Аз също не й оставям длъжен. Айдйа, мине се не мине време, притиска ме силно, запира дъхът ми, изпълва ме с едно много странно чувство.

Аз, от своя страна я гриза, блъскам, чукам, доя безжалостно, разчленявам на части, дърпам за косите...

Тя пък ме щипе по чувствителните места (ай колко добре ги напипва!), подръпва възбуждащо по опашката, гъделичка точката на самочувствието...

Това ме довежда до силна възбуда, награбвам я в пещерата, мачкам в някои ъгъл така, че съвсем да изтънее. Тогава тя заприличва на сянка. Влизам в нея, тя влиза в мен, разделяме се, за да се нахвърлим отново един в друга...

После, напълно изцедени, изтощени, и все пак доволни... излизаме от пещерата и отиваме в кафенето: сериозни, помпозни, фамозни.
Айдйа вече е облечена в строг син костюм, полата й е дълга и само глезените намекват за дължината на краката й.

Там срещаме едни скапани пичове около които се въртят едни младички, свежички, апетитни мислички, с едни гърди - само за цицане! Айдйа не е ревнива - подсмихва се под гъстият си мустак, пие си препечената гроздова и ме оставя да си флиртувам с тях колкото си искам.
Тя знае, че после с удвоена сила ще се нахвърля на нея.

211104
Ниво 2
Сладар