автор: Lucky68

Опалил Господ земя и небе-
пещ за съдби и хляб насъщен.
Мъже вдигат снопи с яки ръце,
сякаш първороден син кръстят.

Мъката, Боже, цяло море,
люшнато в синор безбрежен.
А Хлябът, тук така се пече,
с пот, мъка и обич замесен.

Бели месали чучулига стеле
с рано ранила везана песен.
До де паламрка всички сбере
край харман широк, поднебесен.

Препечена коричка от деня
тайничко детенце си отчупва
и хуква босоного в пепелта
след писъка на бъзовата свирка.

Стих вдъхновен от картините на Майстора