автор: ulianka

Тази година е някак трудна и зла.
Животът поскъпва от хорски неволи.
Поскъпва стократно от лоши дела,
(а добрите са евтини и разголени).

Въпреки борбата човешка за ред,
животът е вън от всяка хармония.
Свръх многото е световен приоритет
и се доближава до беззаконие.

Трябват ни толкова малко неща.
Дори твърдя, че ги имаме в къщи.
В свръх многото е абсурдността
и тогава нямаме нищо всъщност.

Как с всички абсурди вървим напред,
все още съвсем не разбираме.
Спазваме само природния ред.
Идваме. Живеем. Сетне умираме.