автор: dara33

Кучето спеше,
когато
един камък уцели
нослето му.
То се огледа,
а после очите му
се насълзиха, като на
малко дете.
Горкото.
Хората станаха зли.
Нападат,
дори беззащитните.
Дали утре ще се обърнат
срещу
децата си с камък?
Кучето отново заспа.
Кучешки сънища засънува.
Там имаше дом, топлина...
Всъщност и така
в локвата
то е щастливо.
Лошите хора изчезват.
Неговото съзнание помни.
Добрите.
Дори ги сънува...