 |    Черно червените емоции на една боса пепеляшка Жената не винаги трябва да е облечена в дрипи, за да е пепеляшка.
Понякога вътрешният ни свят е като куфар забравен на пейката в паркова алея. Всички го гледат подозрително или с надежда вътре да има случайно изоставено богатство.
Когато в някой чужд град със собствен дух и история два пъти останеш боса, а авторите на литература те изгонят, защото си си позволила да заведеш две годишния си син на връчване на литературни награди, какъв е житейският урок?
В града на Вазов изпълнен с дух на просвета, няма място за боси самозванки? На конкурсите за литература няма място за деца? По-улиците на знанието, се прохожда бос?
Дали, има значение мнението на хората, които не живеят моя живот?
Всъщност ако го позволя ще има. Както мога да се заблуждавам, че връзка за обувка е змия на пътя ми, така мога да се заблуждавам, кое е важно за мен.
Другият житейски урок е,че летенето е скъпо начинание. Начинание, свързано с изпитание. Красиво е когато гледаш от страни, как хората политат и се приземяват близо до теб. Иска ти се да усетиш как те се реят и да се слееш с техния полет.
Колко различни емоции могат да преобърнат човек за два различно наситени дни.
През първия потъвах. Плачех, защото ходя боса по улиците на просветата, а през втория летях с поглед извисен към истинския полет.
Накрая на тези два дни усетих, какво е приятелско рамо, разбрах, че пепеляшките не са модерни, защото на принцове не може да се разчита …
Благодаря на двете смели мускетарки, които ми дадоха възможност да се обуя и да се прибера в себе си!
Публикувано от aurora на 07.07.2014 @ 09:34:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Черно червените емоции на една боса пепеляшка" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от angar на 07.07.2014 @ 19:02:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Много развълнувано! И с много интересни мисли.
Но за нас остава малко непонятно - какво всъщност се е случило? Поради какво си се оказала, или почувствала, боса?
И кой и защо те е гонил?
Краткостта е хубаво нещо, но понякога и тя пречи на разбирането толкова, колкото и многословието. |
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от Liulina на 11.07.2014 @ 11:01:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Жената е тайнство, тя може да изрази само емоции, без да конкретизира ситуации. Женските емоции са цветни, но понякога не е нужно да се разказва с подробности Ангар.
Като цяло всичко се случи в гр.Сопот, на награждаването на победителите в конкурса "Състояние на полет", което се състоя в "Радиното училище" в близост до девическия метох.
Всъщност когато си карък, си карък.
Всичо се случи в тази посока, още предния ден, когато си забравих телефона в работата. После и на гарата, когато се оказа,че влакът за, който съм проверила разписанието в интернет страницата на БДЖ, не пътува изобщо до гр.Сопот и касиерката ме върна на информация с двете деца и багажа, за да ми кажат, че трябва да слеза на Карлово и от там да си хвана маршрутка. Хубавото е че Дано от отдел логистика на "Скайномад" - спортен клуб по парапланеризъм, ме взе от гарата в Карлово и ни закара с децата направо до страхотната къщичка, където ни настани в една стая с духа времето на Вазов. Преди това обаче имах и случка на гарата в Карлово. Купих на децата сокчета, а на себе си три в едно и го оставих на масата, за да поставя чантата на земята, когато дъщеря ми бутна масата и цялото три в едно както си беше горещо ми се лисна на краката, които бях обула с дълги тесни панталони и доста се изгорих. Добре,че беше охраната на гарата, които ми донесе лед и ме ззаведе да се преобуя.После, когато вече се бяхме настанили в къщата и тръгвахме с децата на разходка, ми се отлепи подметката на сандала. В това време, дойдоха в същата къща някои,познати лица, като Хипо, Мариана,Алфа С и тнт. Хипо предложи да ми залепи подметката, за което му благодаря! Аз обаче си намерих магазинче в центъра от където си взех нови сандали за 9 лева.
Малкият не беше спал цял ден и се надявах, когато влезем на връчването на наградите той да поспи, защото имам наблюдения, спал е на концерти и тнт. Уви, тьй като това не се случи, самият Недялко Йорданов, член на журите ни изгони. Малкият непрекъснато мрънкаше,че иска да пее на микрофона и вдигаше шум в настъпилата тишина, това пречеше на печелившите на журито да са изкажат. Естествено ще ме попитате, защо съм тръгнала с две деца на такова мероприятие, ами ще ви отговоря, защото нямаше на кого да ги оставя, а живота си минава и аз все няма на кого да ги оставя, когато искам да отида някъде. Пък и на следващия ден им беше забавно да гледат полетите с парапланери на печелившите. Уви скъсаха ми се новите сандали ца има няма два часа и ги върнах, ходейки боса по улиците на просветата ;)Вечерта синът ми се държа лошо с едно момиченце в ресторанта, ухапа, го и го обиди. На следващия ден, Вятърна ни закара с колата си да гледаме полетите с парапланер. Не се качихме отгоре с лифта, гледахме отдолу и направих снимки, които съм публикувала във фейсбук. После |
]
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от Liulina на 11.07.2014 @ 11:03:00
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | | Вятърна ни закара чак до нас, пътувахме и с една от победителките в проза Риива, много симпатична млада жена. Общо взето това е. |
]
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от Liulina на 11.07.2014 @ 11:07:33
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | | Преди да си тръгнем, си купих едни симпатични гуменки от гр. Сопот, но от друг магазин. Сега имам спомен. |
]
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от GalinaBlanka на 11.07.2014 @ 12:12:09
(Профил | Изпрати бележка) | Драга Liulina, определено съм раздвоена и не знам как точно да коментирам творбата ти - не знам как, защото не съм сигурна ще ме разбререш ли. А и другите читатели-също.
Дощя ми се да направя коментар още когато за пръв път прочетох това. Аз бях в Радиното училище и знам какво точно се случи. Наистина детето беше изнервено - аз като майка и детска учителка знам колко кисели и нервни са децата в тази възраст, когато не са спали. Мила, ти също би трябвало да го знаеш и е трябвало да направиш нещо, но малкият да поспи мъничко. Детето наистина мрънкаше и донякъде беше търпимо. На мен лично не ми пречи. Но не можеш да разчиташ, че стотина души ще имат еднакъв праг на търпимост и не можеш да им се сърдиш, ако ти направят забележка - все пак това е културно мероприятие и си има някакви норми на етикеция. Недялко Йорданов те помоли да изведеш детето, не те е изгонил в грозния смисъл на думата. Все пак е човек на възраст, творец, има нужда от съсредоточаване пред публика - нормално е да не изтърпи.
Но в разказа си го представяш така, сякаш моя град те е посрещнал враждебно и студено, "боса по улиците" го приех съвсем в духа на символиката. Кой може да предположи, че китайските ментета, скъсали се на краката ти имат нещо общо, всеки, който чете тези думи, ще се опита да надникне в душата ти.И после - как да го разбирам това "...пепеляшките не са модерни, защото на принцове не може да се разчита …" Какъв принц си търсила на литературно четене в града на Вазов. Ще те разочаровам, тук принцове си нямаме. Имаме практични хора, реалисти, които - трябва да те уверя - уважават майките и майчинството, защото в условията на притискащата ни криза деца вече рядко се раждат.
Та това исках да ти кажа. Разбирам те, че не си имала на кого да оставиш децата, че много ти се е искало да присъстваш. Аз самата съм изпуснала много културни събития, на които ми се е искало да бъда, но съм преценявала, че няма как децата ми- тогава са били малки - да изтърпят да пазят приличие там, затова съм си стояла у дома. Моя преценка и мой избор. Не мога да те упреквам за твоя. Но не можах да се сдържа да не коментирам, след като намеси моя град в битовите си проблеми.
Добре дошла отново в Сопот с децата си. Ние тук обичаме да идват хора и да се радват на природата и старините - малко неща ни останаха, с които да се гордеем, времената ни превърнаха и нас в "боси пепеляшки". Знаем какво е да си малък и жалък.
И между другото - ако опишеш неволите си с разлятото кафе, забравения телефон, скъсаните обувки и прочее подробности, ще се получи чудесен хумористичен разказ.
Поздрав от града на Вазов. |
Re: Черно червените емоции на една боса пепеляшка
от Liulina на 11.07.2014 @ 14:45:06
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Сигурно е така Галина Бланка, но за теб. Аз лично не искам да пропускам такива мероприятия, независимо от децата. Битовите ми неволи всъщност допринесоха за емоционалното ми състояние, което нося така от София. По никакъв начин обаче, символиката на битовите случки, не трябва да обижда хората живеещи в Сопот.Да, Недялко Йорданов ми каза "Е, ако обичате излезте с детето навън." Наистина е учтива форма, все пак, децата не би следвало да пречат, дори на такива събития, те са най-чистите същества.
Иначе, по отношение на Пепеляшките, емоцията си е моя и е свързана с разговорите, които проведох.
Все пак, разказът ми се отнася до емоции, а не до конкретни възприятия на околните. Става дума за вътрешен свят, за преживяване на ситуации и за начин на разбиране, а той е неприкосновен и вие, няма как да ме съдите, защото не се обиждайте,но не е ваше правото.
В никакъв случай, не съм се надявала в града ви да срещна принц или когото и да е, дойдох с децата за да се разнообразим и всеки от нас, по една или друга причина да изживее нещо различно.
Пък и, аз също бях участник в конкурса, както и произведенията ми на първи етап бяха номинирани. Не съм се надявала да спечеля нещо, но имах шанс да видя вашия град.
Усещам острият Ви тон, но вие най-вероятно не сте самотна майка с две деца?
Всъщност моите битови неволи, също имат дух на символиката, защото чувството е същото, в следствие реалните резултати.
Не се надявам и не виждам смисъл да давам повече пояснения, емоциите са си мои, вашите са различни, за това сме хората, които сме.
Съжалявам, ако е прозвучало сякаш градът ме е посрещнал враждебно и студено, всъщност не е така, емоциите ми не са свързани с мястото, а с вътрешният ми свят, където "принцовете" всъщност не са точно такива, а по-скоро са тикви ... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 479
ХуЛитери: 2
Всичко: 481
Онлайн сега:
