Нямам име за теб. Нямам образ.
Нямам даже пътека и пулс,
но ме има във нежната проза
и в капчука със пролетен вкус.
Нямам дума за обич и песен.
Нямам ласка в ръцете-змии,
но стихийно ще мога да кресна
до без дъх. След това ще боли.
Нямам нищо за теб. Не ме искай.
От вика ти камбанно мълча.
Аз съм степ, волнопръстно изписана.
Аз съм степ. И си чакам дъжда.