автор: salwia

А сега накъде?
Стогодишни-
заникъде тръгнали
тъжни улици
провлачват нозе..
Накъдето да свърнат-
не ги чакат събудени.
Не ги канят-
ухаят на пост.
И презряло изтичат
душите им..
Забравили са дори
да броят-
откога и защо са
тръгнали..
Може би ще се спрат
или не,
но рисуват с тояжката
диря,
да завърнат преди
да умрат
всички чанове с
вятърна лира..
Бавно пъплят..
И отдавна не
спят..
На плещите си
носят небето,
онова,дето стига
се с ръст,
и със песен-
врасла в сърцето..