автор: hristam

Тя е някъде там. Разпиляна на капчици смях,
и бродира усмивки по твърдия ръб на тъмата.
Не обича студа - пали хиляди цветни слънца,
и ги пръска да греят в очите на зимния вятър.

Тя е много разсеяна - често забравя да плаче,
и нанизва тъгата си в бисерни капки роса.
После дълго флиртува с деня - чак до края на здрача,
като малко наивно дете. Или мъдра жена.

Тя е някъде тук, даже аз да съм твърде заета
да сглобявам недели и делници. Да остарявам.
И наднича лукаво зад думите, свити в куплети.
И дори зад онези, които навярно забравям.