...ще разкопчае Изгревът
най-тъмната ти риза,
в която пулса
стихва вълноломно.
Ще посинеят ирисите
на звездите,
преди да се удавят
в невъзможното...
...а ти, ще си измисляш
симетрични ръбове -
досущ онези
на изхвърлените миди,
във опит да опазиш
зрънце тъмно
като кадем
за нещо непредвидено...
...но този бряг е
неизбежност от отдаване.
И пясъкът оглажда
всяка форма,
докато с тънък йод
лекува вятъра
и раните
от нежните му нокти.
И някой ден,
ще бъдеш само шепот
в ревнив рапан
заключил приказка -
как някаква Луна
със пръти светли...
...е закопчавала
най-тъмната ти риза.