„... аз - за мойта ненагледна,
доведената на дъжда сестра.”
nironi
каменоделецът
като капка дълбае
мрамора
дъждът
сече зърна
за незрящия
изтече водата
на доведеният
на душата брат
който изчука
словата
докато валеше
докато изгряваше
и угасваше сестрата
докато камъка
наедря с поезия