автор: rajsun

* * *

Броени дни. Докато почне - свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах.

Животът на човека все не стига.
Но за нищо тук не ми е жал!
Че с клепките си мрака съм повдигал
и в шепите си слънцето държал.

Сбогом, сбогом!
И - благодаря!
Щастлив едва ли, но ще съм доволен,
на морето стих да подаря,
то на мене - мидичка за спомен.

И който дойде тука някой ден,
да чуе риби стихове да казват.
А добрите хора вместо мен,
тая мидичка да му показват.

(от "СтиховеЙ")