автор: Lucky68

Има нощи,
в които прегръщам душата си
да и превържа многото рани.
Не един и два бяха капаните
и изгревите до кръв изподрани.

Има нощи,
в които воят ми глух и безмълвен
слиза в душевните пропасти.
Опитомява дивото в себе си
а утрото с твоето име кръщава.

Има нощи,
в които луната е пепел
и се рони проклета в очите ми.
Само вятърът е свидетел
какво ми струва да простя

на себе си.