Той бе облечен в изискан бял костюм, свиреше на акордеон андалуски ритми, които смесваше с мотиви от фламенко.
Картините, които изплуваха в съзнанието ми докато го наблюдавах него циганина и една бяла девойка тацуваща "животът на южнячката-любовтта, майчинството и зрелостта". Страстта бе вятър в краката и. Тя размяташе полите си по дървената сцена сякаш навяваше снежинки по прашните улици на Мадрид. Бе време за вятър, сняг и любов край огъня, тъй умело пресъздадени през призмата на смесицата от танц и ритъм. Тя бе пикадора на сцената, а аз бикът от залата. Бях в магически плен и забравих за себеусещането, подведен от вятъра на заколение. Бях единственият и зрител.
За миг се почувствах малък в майчинството и. Тя ми казваше с всяка извивка на тялото си: "ти си моето дете, моят любим, трябва да ме пазиш и да се биеш за мен, ти си най-силният и красивият от стадото".
Снегът и огънят на танца ме обзеха и аз не можах да допия поръчания калвадос, както и не исках да излизам от въображаемите картини, които се рисуваха на сцената. Трябваше да уловя всеки детаил зародил се в съзнанието ми и да му се отдам до край.
Пясъкът на брега рамкираше всичко случващо, вятърът и морето на мига ги прибираха за себе си казвайки ми, че всичко е преходно. Изкуството бе краткотраен образ рисуван в съзнанието ми и с всяка секудна исках да излъжа стихиите за да го задържа по-дълго за себе си, без паяжините на времето да го раздяждат.