автор: veniamin

Къщурки пушеха
лулата на мира
със зимната виелица,
довела меланхолията,
от жълто разсъблечена.

Развели бели знамена,
дърветата предаваха
без бой последните листа
и свеждаха оголено
смирените си клони.

Идилията беловласа
напомняща на дядо ми,
тъгуваше по веселия глъч
изпълнил с фантазиите си
духа на минали години.

А на огнивото
чорбата къкреше
по майчински любовно,
приспивна песничка
на прероденото у мене.