Тази нощ не заспах от щурци.
Те неистово стенеха в мрака
с оня лепкав копнеж на слепци,
дето ново проглеждане чакат.
Вопъл таен отправен възбог
и молитва за светло валеше.
Тази нощ беше мракът жесток.
Без луна и съзвездия беше.
Виха, стенаха, плакаха.С тях
аз щурях до ръба на зората,
който сряза първичния страх -
жива твар сам сама в тъмнината.