автор: victo

Сънуваш страшно, че пропадаш
в бездна,
връхлиташ без да знаеш,
без да виждаш
кога ще спреш...
При все това си даже и щастлив
в този устрем усмихнат, и блажен
вярваш - краят не ще да е
унищожителен,
или пък гибелен за твоята душа,
защото с теб, до твоето рамо
е съпричастен и усмихнат
един човек- щастлив и мъдър,
весел и спокоен.
И този миг на устремно пропадане,
превръща се в триумф на две сърца...
И с вяра и съмнение в това,
което е след тях те знаят-
ще да са двама
в бясното пропадане,
и в блясъка на извисяване,
защото знаят-пак са те, и пак сами...
Човек е сам и всеки
без дори да знае, винаги е сам-
за щастие на другите.