Сонетно ми се случваш в измерение,
което само птиците разбират
и се разтварят в жадните ми вени
светулките на нежната ти лира.
Последни думи нямам, нито маски.
Все предпоследни стихове римувам,
когато като миг - добър и ласкав
със думите по мъжки ме целуваш!
А лунната пътека колко пъти
проникна на усмивките ми в края,
възвърнала в реброто на духа ти
изгубените пътища към Рая!