автор: ulianka

Летището се òпва като прашка -
запраща в неизвестното детето.
Крещят от куфарите - страшни,
прилежно залепени етикети.

Сърцето ми сподавя своя писък -
обича мълчешком, присвито.
Светът на майките е адски нисък,
когато синовете им отлитат.

Която и земя да е... Ще кацне.
Ще бъде чужда и на цвят, и аромати.
Ще чакам аз, а той пък ще порасне.
Сега ще стисна зъби... И ще го изпратя.