Че ще отплува бързо и това пристанище,
е ясно по ватираните вечери,
попили лукс и със неона гаснещи
по- хладно от исландски глетчери…
Фамилните истории гримираш
с изпипани измислици за опера.
А след вечерята -за цвят -към други втурваш се.
И…по султански ти е готино.
Стъклото от бутилката кикоти се
със селото зад сушито и градската салата …
И гузно търси още кино , още ноти
на виното в червените халати.
Не че ме лъжеш –
просто
истината чужда ти е.
И все по-просто става, все по- постно…
Душа под наем в близост до душата ми.
И все очаква да й дойдат гости…