Не съм ти по сълзите!
И допълни в Амарето
(което всъщност е сърцето)
ликьор от разбъркани
спомени,
стегнати
с всичкия лед на Аляска.
Дъждът се заглуши
от ултракъсите вълни
на птича станция…
и дефинира
география на мъка
с два черпака луга.
Денят скоси коси
сред маков стан –
с ханш към Истанбул
и очи на Запад.
Бе обезкостен –
изплюта рана
като черешова костилка
с отворче бяло
и ореол червен.
Полужив…
раздробен
Балкански полуостров!
Но в човешката му
непрестъпност
гори с пламък син.
Той беше
и Бащата
и Сина,
преди да го захвърлят
на „майната му”…
В сърцето на небето.