автор: daro

вдъхновено от mirei

Слънцето играе си до шия
с морето.
В следобедните си трептения
спуска дългите си настроения
между кубчета на „Синята лагуна”.
А кварца в песъчинките от време
издига пирамида в стъкленица,
тъй както трите пръста осоляват
върхове на снежни кули.
После се стопяват
от вълните на прохождаща вода.
Крачетата се изпаряват
от придвижване напред-назад,
от скитане насам-натам…
и със слънцето по заник си отдъхват
на облачна покривка,
преди с дъжда
нещо да си кажат

в дълго
свежо изречение.