автор: rygit

Тихо утро – ранен лек повей.
Съсък морски във ухото нежно щипе.
Звук шиптящ от пясъка се сипе,
нещо там във ляво се белей!
Низ от стъпки снощни в мокрото стоят...
Водят към обърнатата лодка...
и около нея сякаш се роят.
... това са две, а не една походка.
Първо стъпки в две редици.
После там са към морето с пръсти.
Там едните са на палци единици,
а другите са на пети...
Леки тука са едните - като на птици.
Тук пък хаос е от следи гъсти.
Тука вече смесени са всички.
Тук стъпките едни ги няма,
но другите дълбоки са за двама.
Тука пак са във редички.
Тук странно - следи от четири крака...
и длани, разположени в позиция пряка.
Тука едната длан е въздълбока...
Ха! По средата със следи от устни...
Едните в поза за целувка,
а другите в усмивка от щастие широка.
Дали после песъчинките са вкусни?
Тук стъпката една...
е със кафяво водорасло за коса,
а тази малката до нея,
с водорасли две зелени, като за крила на фея.
Жалко, изгуби се следата от походката!
Мисли, Уотсън! Мисли!
Амиииии?!?
Къде ли изгуби се походката?
А кой ли в утринта... спи там... под шепата на лодката?
Не сме аз и ти?
Кажи, Уотсън – нали?

Rygit