автор: osi4kata

(вещерско стихотворение)

Като мъртвец посред цветя
лежа и чуруликат птички.
И липсва ми една змия
да ми рече - Опитай всичко!
В градината съм, сред покой.
Мъжът от кал не е създаден.
Все още. Бог е във запой,
а аз скучаеща и гладна.
Покоят предполага глад,
когато е преекспониран
и в китния си райски свят
едва от скука се побирам.
Измислям си библейски спам,
изписвам го по маргаритки,
представям си живот желан,
интриги и чутовни битки.
Но бог не е създал Адам,
създаде само мене - Ева.
Броя листенцата със спам
и пиша... Юпитер във Дева...
Какъв неземен благодат!
Днес ще измисля и парите.
А Бог ще дойде след обяд
и пак за него ще ме пита.
За най-лудешкия проект,
който измислям от години.
Полу-титан, полу-човек.
Адам... Какво прекрасно име!
Все още светлият ми бог
не си представя много ясно
какъв го искам - хем висок,
но не огромен. Меко властен,
с ръце - метал и кадифе,
очи променливи, до черно.
Сърцат, със здрави колене,
със плещи яки. Да, наперен,
ала и кротък. Мургав, бял,
прилежен, страстен (кибритлия).
Висококачествена кал
ще трябва. Също - да не пие
от огнения елексир..
Е, може, но съвсем по малко,
защото всеки божи пир
ме прави лекичко скандална...
А после и една змия!
Една изискана рептилка...
Да съска благо във ръжта
и да ме учи всяка билка
защо е и защо не е,
до ябългата като стигнем,
подкупващо да ми рече -
"А този плод създава мигове,
в които ври и кал, и кръв,
и истината се разголва.
Нека Адам опита пръв.."
А после ще е вечна пролет!