автор: atom

Дошли сме бедни тук,
бездомни и сиротни,
за да запретнем чук
и да си вдигнем покрив.

Но с всеки нов пирон
сърцето се напряга –
за своя бъдещ дом
основи да полага.

И в себе си гради
тавани и прегради,
без преходни врати –
притиснато да страда.
Без преходни врати
за други хипотези.

Но някак влезе ти.
И няма да излезеш.
Сега разбирам - щом
сърцето се отпусне -
че ти си моят дом,
а другото са тухли.