автор: rady

Здравей, сестра!

Дано пристигне при теб това писмо,че последният адрес,дето го имам е от много отдавна.И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Пък и ти нямах телефона,та да ти се обадя.
Аз бях в Австрия за коли и точно тогава се случила случката.Нали знаеш – с това си изкарвам прехраната.Работя за един чорбаджия,не че аз ги купувам тези коли, само ги докарвам до България.Плаща човекът, може да не е много, но е редовно.Та за мама да ти кажа.Намерила я Снежа– комшийката.Усъмнила се, че не я вижда по двора– нали само една мрежа ни дели.Викала, викала през мрежата – никой.Тогава отишла пред външната врата, а тя– незаключена, че и леко зее.Влязла, и право на прозореца.Пердето не било дръпнато и видяла нашта опъната на леглото и не мърда...Тропнала един два пъти по стъклото – пак нищо.Извикала мъжа си , обадили се в спешното, обадили се в полицията.Като дошли, казали, че отдавна е умряла, от три дни.Много време миришеше, да ти кажа!До нея намерили хапчетата и за кръвно , а в ръката си стискала 400 лева.Ама намерили и едни други хапчета за сън, а че от тях много била изпила.Направо се е отровила, сестричке!Поне не се е мъчила...Като е заспала и не се е събудила изобщо.Така каза докторката, пък ти сигурно го знаеш това по–добре от мен.С тия пари, дето ги стискаше, да се чудиш откъде ги е взел, та с тия пари я погребах.Защото аз и толкова нямах, ама тя се беше погрижила, казвам ти.Мъчно ми беше, майка ни е...Та не можа ли да почака докато се върна,да каже какво я тормози. Пък тя – да вземе да изпие хапчетата.Нямаше много хора на погребението, само съседите от улицата и няколко баби от квартала, дето ходят на всичките погребения.Направих каквото трябва.После изгорих леглото и дрехите и, то пък едни дрехи...Намерих твои писма от преди години и от там видях адреса ти.Намерих и наши снимки като малки и на Светлето– племенницата имаше.Намерих и една златна халка, сигур от сватбата с татко е още, но нея не я продадох, ами я запазих за тебе.Да имаш и ти спомен от мама.То, татко отдавна, отдавна умря и аз не съм виждал да я носи тая халка.За тебе е, да знаеш.Докато се върнеш обаче, ще я дам на Анелия да я носи, зер не е виждала пръстен, горката.
Тя не беше болна мама, чисто здрава си беше, мен ако питаш.Не и се живееше вече.Като да беше обидена – и от живота, и от мене...За тебе не знам.Все щъкаше из махалата и разправяше, че не и се живее.Все кълнеше Анелия, Господ да и прости.Ти и за Анелия нищо не знаеш...То, откъде да знаеш, като не си се връщала седем години.Пък и защо да се връщаш, като майка си беше добре?Анелия е ей тука от по–горната махала, ама сигурно не я знаеш, щото е от ония малко по– мургавите.Добра жена е тя.Само дето и е слаб ангелът, като пийне.То и аз не съм китка, така, че за мене не е лоша.Даже и дете имам от нея – Иванчо.На мене го кръстила, та сега сме големия Иван и Иванчо малкия.Той е на пет години и беше голям трън в очите на старата.Все ми викаше, че не бил от мене, че съм глупак...Щото тя –Анелията си похождаше яко.Един ден идва при мене и вика – ще имаш дете.И аз какво да правя, като не съм сигурен, че е мое.Пък и съм на 56 години.Какво дете, ма – и викам?Пък тя– твое е, твое е!И аз не го ща, хич не го ща и и казвам да ми се маха от главата, че лошо ще стане.После бая време ни я видях, ни я чух...Ама чух, че и на Мамин Кольо така казала, че и на още един , дето не го познаваш и на него искала да го припише това дете.Мастията и с мастия!Тъй,че бая време я нямаше, ама наскоро взе, че се появи с цигането и заживя при нейните в една дупка.И тука, от половин година Иванчо малкия се научи да идва у дома.Аз го гоня, то пак идва, аз го гоня, то пак идва...Пък едно жално– голо, гладно!Съжалих го един път,купих му маратонки, накаква дрешка , кроасани... И после– отърване няма.Че и "тате" взе да ми вика.Кво да го правя?Съжалих го, признавам си, ама тя, майка ни хич не го искаше.Само да го види и го пъди,крещи му, даже веднъж го била с пръчката.Тогава се скарахме много лошо.Викам и – майко, така и така сме бедняци, няма да ни подяде това мъниче, нито пък ще забогатеем, като не му даваме нищо.Ами че и то е дете!Само, че тя не можеше да се примири, че е цигане...Не е твое, бре Иване, бре глупако,ние нямаме цигани в родата.И какво – викам и аз–да не би да не е човек,да не би ние да сме много читави?Знаеш – и в затвора полежах, и жената ме остави зарад алкохола, и катастрофи имам, луда глава бях, ти знаеш, сестра!Ама нейсе, майка не искаше и да знае за Иванчо малкия.Тайно се виждах с него и с Анелията, не исках да правим панаири в къщи.Та сега ги прибрах и двамата, че иначе са 12 парчета в тяхната катакомба.Едно ще ти кажа – сам не се живее, като кукувица съм откакто нашта я няма.Няма с кой да си речеш нещо, да се напсуваш няма с кой.Затова ги прибрах.Криво–ляво, ще се оправяме, какво, като е циганка?Тя е чиста, ще ми готви, двора ще поддържа, ще ме пере, ще ме топли.Даже и да не е мое дете Иванчо, пак е дете, живинка е, не мога да го изгоня...Е, на есен ще го изпратя на училище, ще е на топло, ще има храна, ще чурулика у дома.Все след мен върви, да знаеш, може и да стане човек!Ха, ха!Свикнах с него, вмили ми се!Длуго какво да ти пиша?Черешата е отрупана, кайсията– също!Направих му люлка на нея.Пиши ти, да знам къде си, щото тя къщата може да е с две стаи, ама едната си е твоя.Все някой ден може да решиш да се върнеш от тази пуста Испания, да има къде да се прибереш!И да купиш подарък от там за Иванчо, аз ще ти го платя тука, ама да знае, че е от Испания, от леля му!Да не се чудиш, че няма правописни грешки в писмото.Дадох го на Цвета, даскалицата отсреща да ми го провери.Викам и – Цеце, да не се излагам пред сестрата, че нали е медицинска сестра, по– учена е.Затова...

ПП Цвета вика– тва кво си направил, бе, Иване? Че то си е сужет за малък разказ!...ба ли му майката кво е тва? Твой брат Иван