автор: vaterlo

Вървя подире ти, както върви след своята съдбовност древен грък -
с хитон и със сандали.
Както Сервантес се прибира след война - но вече еднорък -
сред цъфнали дръвчета с портокали.

Вървя подире ти, любов, защото си
най-автентичната измислица,
която ръбовете на живота ми заобля.
Която може да превърне
само с жест
вселената в провинция,
събличайки
дъждовната си рокля.

Вървя подире ти. Чудовищно и чудно е.
Чудовищно и чудно е да следваш някого,
в пътеки от неопитна и неопитомена лудост.

Когато се събудя ще бъда точно като жив.
Един внимателен хербарий за отлетели пеперуди.