Всяка сутрин като стане,
Славчо се оглежда -
"Днес с кого да се захвана?"
сънено нарежда.
"Този вчера беше весел,
онзи, пък - забавен.
Защо тях да ги харесват,
а аз да съм забравен?
Еди кой си бил кадърен.
А аз какво, не съм ли?
Щом не мога да изпъкна,
мога другите да спъна.
С мойта завист безгранична
надалеч ще стигна.
Лицемер съм аз отличен -
може и да се издигна.
Без накисване ще топна
всеки, който ми попадне.
В моята злобарска клопка
няма начин да не падне.
Който дръзне най-нахално
да ме превъзхожда,
стой и гледай, друже, само
нож в гърба как се забожда!"
И така живее Славчо -
"мотивиран" и "изпечен"...
Хей, читателю, май плачеш. -
Ясно - срещал си го вече!
(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
02.03.2004г.