автор: benelina

Объркани са всичките понятия.
От два куплета къщичка съзиждам.
Глаголите разпадат ни на атоми
и този стих не е като предишния.

Готова съм да махам препинателни.
Тъй сякаш си ми първата молитва.
Тъй сякаш си единствен обитател
на кървавата топла удивителна.

Човешко е.Чертая си пътека
и пиша по релефа на гърдите ти
със устните си неприлично меки.
Страстта е обигран пътеводител.

Ти само отпусни стрелички луди.
Изправяй се над мъркащи вулкани
и лавата ни няма да е чужда,
любима е, нахална и безсрамна.

С мъгла от нетърпение в очите...
В гласа ми като ехо твоят шепот
разнася съкровеното "обичам"
в нестихващата ласка на ръцете.

И плъзва се стихът, и ни завива.
Със чувства не е чужда песента.
Поезия с поезия се слива,
когато бди божествена искра.