автор: agripina

Чакаме си, свикнали сме си да чакаме, казваха ни, чакай да пораснеш, чакай да завършиш, чакай да започнеш да печелиш, чакай да се влюбиш, чакай да ти се обадя, чакай да се върне еди кой си, чакай да ти обясня, чакай да ти кажа и ние все чакаме, научаваме се да чакаме, измисляме си формули от рода: " Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш"
Чакаме и се надяваме, да, а тя Надеждата вехне всеки ден в продължителното чакане нещо хубаво да се случи или да не се случи нещо. Хич не се и замисляме,че е по - крехка от цвете, че е прекрасна и с това нашето изчакване, попарваме нечия Надежда. И така чакаме си , губим време в чакане, губим чувства, понякога заради дългото чакане не можем да се зарадваме на Очакваното. А понякога вземе та се случи нещо Нечакано. Онзи който ви е чакал, вече не чака нищо, онова което сте чакали да се случи не се случва, случва се нещо Неочаквано, понякога е много хубаво да стане нещо Нечакано,например да се влюбиш в някой съвсем неочакван или да спечелиш от тотото или да се случи нещо хубаво, но нечакано. И тогава Надеждата пак е с нас и пак очакваме да бъдем щастливи, да сме добре, чакаме!
Свикнали сме да чакаме!