В сърце поколенческо
на кухо кънти,
сякаш в празната купа
чепа на череп
блъска врати.
Език на човечество
събрало трохи
звучи опростенчески:
„Слава и пари”
В пепелника на съвест
изгарят цигарите
на „модерната” паст.
И конските зъби
като фасове гаснат
в кутийката с крем –
в лицето на „Българска роза”
… в подочния тен на харем.
На (по)етичен чаршаф
лекето зелено
звучи като гаф.
Изветряло петно от мерлото
през химени отпива Хаям.