Думите ми са есенни.
Довяти от собствения си залез.
Не бих откъснал дума.
Ще повехне в ръцете ми
и пак няма да обрисува лятото.
Лятото диша в себе си.
Като посърне
и изгуби своя жизнен сок,
то изронва думите,
за да мога аз
да ги сбера в шепи
и да ги разпръсна във въздуха.
Моите есенни думи.