автор: KMiddleforest

Тя предприема
дълго пътешествие във огледалото,
навярно
за да се отдалечи от себе си.

Докато скубе веждите
си спомня
как баба й
попарваше кокошка.
И после я оскубваше.

Внимателно нанася
фон дьо тен,
представяйки си
мъх на праскова,
намекващ,
но удържащ
сочността й.

Сега е ред
на миглите и сенките.
(В загадъчните полутонове
на майски храсти
в лунна нощ).
На тънката
околоочна линия,
категорична като
подпис на капитулация.

Накрая е червилото -
най-яркото признание,
че вижда себе си
несъвършена и безцветна.

Така...

Поглежда се отново в огледалото.

И вижда там
приемлив отговор
на чуждото очакване.

И вижда там
рекламни дефиниции
за красота.

И вижда там - успокоително -
достатъчно
и сигурно е никоя.

За да отиде с някого на среща.