автор: veniamin

Не монумент,
не обелиск, вградил тъгата;
изящният поклон на клоните,
погалените стъпала от камъка,
вълшебните следи на еднорога,
оставят своя отпечатък.

А някои си мислят за позицията,
която трябва да заеме
баналната им лирика в пространството.
И не разбират, че е достатъчно,
когато виждат камъка
как вае ювелира си.