автор: erka

...за да се познаеш,
когато я срещнеш,
а тя започне да ти разказва
с най-красивите,
с най-съвършените думи
за всички тъмни ъгли на живота,
където се крият лицата ти.
Онези,
които забравяш...

Почувсва ли се
достатъчно жалък,
и разбра ли,
какъв късметлия си всъщност,
че си я срещнал.
Кой друг да ти каже,
колко грозен
изглежда Светът ти ?!

...ще те почакам
в кратката пауза,
докато тя си поема дъх,
докато губиш краката си
в красотата й...
Ще съм там -
зад белия цвят на акация
и няма дори да усетиш,
трънчето скрито в листата,
когато Литнеш в неравновесие.
Няма даже да се уплашиш
от капката кръв,
изрисувала лабиринтите
на папиларните ти съмнения...

...но като всеки друг,
ще се смалиш във очите си
с онзи толкова детски,
и наивно простичък жест,
в който няма нищо красиво,
но и нищо отчайващо...

...няма даже Идея, че можеш
да опазиш цвета на кръвта,
ако я върнеш...

...във Себе си.