автор: blagova

Видях го… Пресича напряко тълпата.
Не го забелязват - забързани, груби.
Прибрал зад гърба си невинно крилата,
той сякаш нехае, че ще ги загуби.

А колко джебчии будуват в тълпата.
Какви виртуози са – гении вещи.
Но има късмет – не ламтят за крилата.
За друго са `петимни, алчно-зловещи.

Крилата му бели издават душата.
Ранима и крехка за свят неизящен.
Гранична бразда между двата ни свята.
Но те не я виждат. За друго са зрящи.

Ех, малък наивник! Пази си крилата!
От метър е видно как тук не си местен.
Заразата лесно прихваща душата.
Най-трудно е днес да си ангелски честен!