автор: Marta

Мое мило, мое малко момче-
упорито, твърдоглаво и остро,
ще пораснеш от немай къде
и ще спреш да задаваш въпроси.

Колко още твоя приказен свят
ще те люля във свойте прегръдки?
И дали ще успея да съхраня
вярата ти, тез живителни глътки?

Пакостлив непослушнико мой,
колко още ще удряш главата?
Как ще влизаш в не един бой,
но стои ли се вън от играта?

Всеки ден мойто клето сърце
клъвва птицата Страх по трохичка,
как не искам да мисля, дете,
лошото. Искам да имаш всичко.

Мое малко, мое мило момче,
този свят навън тебе чака.
Протегни своите две ръце
и вземи го. А с двата си крака
бягай все напред, и напред.
Аз ще бъда с тебе навсякъде.