Не е вярно, че има забрава.
Отпечатъци, сенки, следи –
в музея на душата ми остават
да напомнят за всяко "преди".
Не е вярно, че има сбогуване!
Всъщност залезът изгрев е утре,
а нещата, които загубваме,
ги намираме в нечие утро...
При поредното тъжно отплуване
на брега си забравил сърцето си,
но във някакво чуждо бленуване
някой друг ще го стопли в ръцете си.
Има дълго и сложно редуване–
светлина, тъмнина... Кръговрат...
Отлетели на юг за зимуване,
летни птици се връщат обратно!
Има дълго, самотно пътуване.
Всяка гара е край и начало.
Всичко черно е само сънуване...
След съня ти отново е бяло!