автор: trubadur

Ще вървя по горещия ден,
неизбягал горчиво-далече,
а от времето корен за мен
ще ми казва, че време е вече
да усетя в зениците мрак,
за да чувам свободно, когато
иде буря. И сигурно пак
ще забравя, че чуждо си, лято,
мимоходом повярвал в игра,
за която не бива да зная,
непритиснал напълно с ръка
разтрептените струни до края,
на победа и обич готов,
излекувал гласа си от песен,
вместо думи за тих послеслов,
ще съм прост. Ала не и чудесен.