В този обърнат с главата надолу свят,
в който се опитвам от Времето
глътка въздух и шепа от лятото
като някакъв бонус да взема...
в който малкия си живот живея
в едно кукувиче гнездо, в което
да си птица не значи да пееш,
а стените ти в бяло- че свети...
се научих така да вървя по пътя,
така дупки да прескачам да мога,
че една мравка да не настъпя-
оживелите сълзи на Бога
и една от пазените му тайни.
Но аз имам навика да надничам
като втора Алиса в безкрайното,
което възрастните отричат.
Така открих тази проста истина,
която искам да споделя с всички.
Тя е- всяко едно пречистване
почва първо с едно обичане.