автор: atom

Оставам открехнат
в това неизбежно мълчание.
Наоколо всичко е просто догадка
и жест.
Дори очевидната форма
е предполагаема,
а огънят в нея
е само по памет - горещ.

Оставам открехнат
за някое тайно течение.
А чистият въздух
прилича на смисъл свещен.
И всичко, което е тук,
нека бъде отвеяно.
И нищо
на негово място
да няма у мен.

Оставам открехнат.
Пространството може да бъде
изпълнено само със себе си -
без празнини.
Но всяко страдание,
щом съм открехнат -
е гъдел.
И нощите,
щом се изпразнят от мрака -
са дни.