автор: erka

...и пак държиш
да ме събудиш -
от невъзможност,
да те има.
Но всеки акт
на съществуване,
до неизбежност
те превръща в минало.

...а после чакаш
да се срещнем,
край някой
недовършен пъкъл.

Но как...?!

...като не помниш мене,
а само болката
при тръгване...