Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 578
ХуЛитери: 0
Всичко: 578

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМиг
раздел: Поезия
автор: I_Magerova

Само миг един
за цял живот
остава в теб незабравим,
един-единствен чак до гроб!

Сънуван миг,
бленуван миг
и сбъднат миг,
със щастие измамно,
блестящ така примамно,
че блясъкът остава
да свети в тебе до тогава,
докато потънеш във забрава
от всичко живо,
всичко мило,
забравен ...
изоставен ...

Умираш и това е!
И кой ще знае
до кога е
живял във теб
тоз миг прекрасен,
сред тоз вертеп,
сред този свят неясен,

Един-единствен миг,
мъждукал е и е проблясвал,
един-единствен, като вик
и стон не е угасвал.

Кой знае, че от него
си черпил сили и живял,
че страдал си и си мечтал,
творил си в името на него -
единственият миг неповторим,
един-единствен и незабравим!


Публикувано от hixxtam на 23.11.2004 @ 23:52:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   I_Magerova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 13797
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Миг" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Миг
от roza1 на 24.11.2004 @ 07:27:29
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки има своя звезден миг незабравим.
И въпреки страха да не сгрешим..отдаваме се..
после...
осъзнали щастието не спираме към не
го да вървим.

Поздрави!:))


Re: Миг
от I_Magerova на 24.11.2004 @ 09:03:04
(Профил | Изпрати бележка)
Казвали ли са ти, че имаш много силен дух?
Е ... казвам ти го. :)

Благодаря. Това е мой много стар стих.
Реших да публикувам всички стихове,
които съм писала през годините.
Забравих да сложа датата - била
съм тинейджърка :)))

И въпреки всичко си го харесвам.

]


Re: Миг
от roza1 на 24.11.2004 @ 09:13:49
(Профил | Изпрати бележка)
Силен дух!?..Благодаря:))

Ние преди колко време си писала това, но ми хареса!

]


Re: Миг
от Nika на 24.11.2004 @ 08:22:09
(Профил | Изпрати бележка)
Това, което си написала, не е вярно. Текстът ти е изпразнен от съдържание и лош като форма. Според мен.


Re: Миг
от I_Magerova на 24.11.2004 @ 09:34:16
(Профил | Изпрати бележка)
Да прав си, знам, че е така :), но въпреки всичко си харесвам изживяванията на мига, заради който съм го написала :)

Може би, ако ти разкажа ситуацията заради, която съм писала стихотворението ще разбереш, че си е струвало да бъде написано.

Представи си - тинейджърски години, купон и рожден ден. Бях влюбена в едно момче, до уши
в моя най-добър приятел.
Но любовта беше несподелена, защото обичаше
друго момиче. Обаждаше ми се всяка вечер да си говорим за нея. Знаех колко много я обича.
Някак страдах и за него и за себе си. Но не смеех да призная колко съм влюбена в него.

Докато на този рожден ден не се случи нещо много необичайно. Той ме покани на блус ...
прегърна ме много нежно ... и ме попита бих ли могла да си представя, че го обичам. Помоли ме да затворя очи и да си представя, че го обичам, а после да му го кажа. Той естествено не знаеше, че изпитвам дълбоки чувства към него.
Не беше нужно да затварям очи и да си представям каквото и да било. Просто дъхът ми секна и не можех да изговоря нищо, а той продължаваше да ме моли "Хайде представи си го, толкова ли е трудно... моля те, ще свърши песента" Тогава се чух да казвам, че го обичам с направо извънземен глас... от притеснение ... от не знам какво ... бях малка. И той остана недоволен, помоли ме отново да го кажа, но с чувство ... а аз си мислех "Боже мой ... не издържам, нямам глас да споделям истинските си чувства, а той дори не вярва..." Казах го още веднъж. Но това толкова много ме развълнува, че написах после още 2 стихотворения по този повод. Ще ги публикувам. Само трябва да се прибера в къщи и да поровя в дневниците. Този човек определено ме вдъхновяваше :) в писането на поезия. Може би защото чувствата бяха дълбоки, искрени, истински ... по детски наивно чисти. Във възрастта когато още се обичахме платонично.

Поздрави от мен. Ще пусна и другите две специално за теб.

]