автор: andromen

Ако нещо се случи с мен, случайно
ще научиш от дъното на жълтата преса.
Ала какво значение може да има това,
след като никога не съм ти казвал
колко те обичам?!...
Ако душата отлита на майната си от тялото,
къде по дяволите ще отиде тази любов, любима/ме?!...
От мига в който разкодирах,
по жестовете на желанието,
че бръмчиш с моите трепети,
позата ми на непукист се разпадна.
Сега, когато драскам
с последни усилия на сетивата,
един малък паяк препуска по матрицата
от мастилени символи и ме шпионира.
Вероятно ще ти донесе самопризнанията
на един неуспял смешник...
Съдът влиза!...