 |  Заспал си на измачканата ми възглавница,
забързано надничаш в утринното ми кафе,
приседнал си до мен, когато съм с приятели
и страстно ме превземаш където и да е...
Прелистваш книгата от мен съвсем забравена,
уморено се облягаш на свитите ми колене,
разрошваш ми косата, когато съм нацупена,
мълчаливо се оттегляш в лошите ми дни.
Събуждаш се виновно в очите ми разплакани,
усмихваш се в трапчинките на някакво дете,
носиш ми и незаслужено, безсмислено нещастие,
унижаваш ме и не разбираш от какво изобщо ме боли.
Нараняваш ме до мозъка на капилярите
и нелечимо си се настанил... познай къде.
Продължаваш да си краен и никога е никога.
Така ще бъде всичко винаги! - та това си ти.
Безспорно иронична фабула -
знам, че помниш заклинанията свои
да си ничий,
да не липсваш,
и да си свободен,
да не бъдеш обичайно лош,
и живееш сам във себе си, а реално е почти.
Тогава никога пак беше никога...
Просто мислех си за обещанията -
смело давани и докрай престъпени,
душата ти все пак дали успя да си прости.
Публикувано от BlackCat на 23.11.2004 @ 21:08:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Клетвонарушение" | Вход | 6 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Клетвонарушение
от Merian на 24.11.2004 @ 00:12:37
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | | ...опитвам се да се сетя сега за една фраза, която ми беше направила силно впечатление...но ще се опитам по памет, приблизително...че е " въпрос на вътрешна свобода, да освободиш отсрещния от очаквания да спази обещанията си..." ме отсамите обещания....а от очакванията да се спазят..... Стиха ми припомни това..... |
Re: Клетвонарушение
от rainy на 24.11.2004 @ 09:37:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | | Силен коментар си ми оставила, Мериан! Спрямо другите е някак... може би някак по-лесно това, за което говориш. А вътрешно и спрямо себе си, когато се случи?...:) |
]
]
Re: Клетвонарушение
от Nika на 24.11.2004 @ 14:38:11
(Профил | Изпрати бележка) | Така си го описала този човек, комуто говориш, толкова пълнокръвно, че почти материално виждам симбиозата ви :) При това, не е идеален, което прави образа му още по-плътен и човешки.
Но не това ми направи най-силно впечатление. Знам, че го можеш това.
Мисълта ми се върти около фабулата, наречена "иронична" :) За заклинанията, които си правим, за автосугестията, за обещанията и за тяхното престъпване. Най-трудното е сам човек да си прости, особено ако се касае за емоционалния му свят. Обаче не да се оправдае или да намери извинение за себе, а да си прости о-смислено и о-съзнато. Давам си сметка, че поради тази трудност, избягвам да обещавам каквото и да било. Много ми е трудно да се понасям, ако не спазя обещанията си.
И още, "никога" и "винаги" са близнаци и понякога се случват наистина :)
(извини ме за объркания коментар) |
Re: Клетвонарушение
от rainy на 24.11.2004 @ 15:49:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Значи.....:)......
Преди всичко благодаря за оценката ти, Ники - директна и индиректна. Скъпи са ми както топлите, или простички, или по-дълбоки и проникновени, но най-вече искрени думи, с които съм достигнала до някого чрез себе си, така и критиката, ако някой прецени, че я заслужавам - която също ми носи страшно много впоследствие, след утаяването й, независимо от първоначалното разбъркване на стомаха ни...:)... Когато обаче се усети силата на дадено послание, както ти си ми го предала в случая и е рефлектирало в теб, то чувството е... знаеш.
А сега другото - ти изключително, изключително прецизно си нацелила пулсиращата точка - “иронична фабула”.
Ще ти кажа...
Помниш ли онези наивни фразички, прочетени, дочути иили изкопирани отнякъде, без особено осмисляне, които си ги пишехме по лексиконите като деца - “Никога не казвай никога”, “По-добре нищо да няма, за да няма какво да се губи”....и още, и още... Помниш, нали?. Оказва се те никак не са били толкова наивни, да не кажа и друго. Само където го осъзнаваме много по-късно. Понякога след десетилетия, а понякога никога, но последното не можем да го знаем (представи си каква бе изненадата ми, например, когато открих след години, че втората фраза се оказа част от стих на Пеньо Пенев, който е наистина трагичен, а ние го употребявахме, защото ни звучеше по тийнейджърски драматично... ... както и да е, сега си спомних за собственото ми изумление в контекста....)
И... преди много време един умен за мен човек дефинира перфектно - “никога” и “винаги” са понятия, изпразнени от съдържание. Изпразнени, Ники ! Признавам, бях поразена от безобразно кратката и изчерпателна дефиниция. Какво се случва на практика обаче е интересно. И колко често ги употребяваме, не е истина! И не са изпразнени от съдържание, нали? НАЛИ? Вкарваме всичко от себе си в тях. Вярваме си! Отчаяно си вярваме!
Но... но... живота често се шегува абсурдно с нас.
И ние знаем, че не знаем, но продължаваме така, както си знаем...и така ще бъде винаги.
Та така, иронична фабула...
|
]
Re: Клетвонарушение
от Nika на 25.11.2004 @ 14:08:51
(Профил | Изпрати бележка) | Предимно за обещанията и неспазването говорех аз. Но!
Накратко. Близнаците "никога" и "винаги" се разполагат във времето на живота ни. Ако нещо не се случи през това време, значи не се е случило "никога". Обратното също е валидно. Няма да илюстрирам.
После, смед смъртта, ако изобщо някакво "после", започваме отново. Понеже нямаме памет за миналото "никога" и миналото "винаги". Трябва да ти кажа, че съм се изкушавала да се вричам и отвъд тези рамки :) И си вярвам, наистина си вярвам... :)))
И, да, животът/съдбата/бог, както и да го наречем, много се е забавлявал за моя сметка. Иронични фабули... :))) |
]
Re: Клетвонарушение
от rainy на 25.11.2004 @ 16:04:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сванах аз за какво говориш.....:) Но! Аз говоря за същото в случая.
Знаем, че не знаем, но се заричаме. Заричаме се, защото си вярваме, и то докрай. Вярваме си, защото... просто защото! И сме прави да се заричаме. С ясното съзнание (ако е налично подобно мислене) колко изпразнени от съдържание са подобни послания. Гаранция? И когато (ако) те рухнат с пълната сила на определени обстоятелства, то бумеранга на неспазените било вътрешни, или други клетви ни помита като... да не казвам. Всъщност виновни няма. И прошка не мисля, че има. Такава, собствена и вътрешна. За което идеше реч в думите ти.
И ще си носим последствията от гореописаното, защото... дяволите да го вземат, хубаво и по човешки звучат обаче, и изключително точно дефинират дадено наше усещане и състояние,и си ги искаме! Когато звучат така, разбира се. Понякога последното, тоест прословутите “никога” и “винаги” наподобяват не на ангелогласни песнопения, а на онова бавното ”дан.....дан....дан.....дан” .....спирам с черния хумор...:)
Та така. Порочен кръг. И иронични фабули...
|
]
Re: Клетвонарушение
от Meiia на 26.11.2004 @ 16:05:22
(Профил | Изпрати бележка) | В това "никога като никога" се крие нечий страх да не бъде "изкушен" да повярва докрай в любовта и да се окаже по-слаб от Нея...от теб...
Дааа,свободата като бягство след толкова много близост...Ти си простила! Наистина по-важен е въпрсът Той дали ще си прости и още по-важен дали осъзнава защо има да си прощава...
Ето нещо мое,което е с подобно настроение,макар и да не отговара точно на твоето усещане...
---------------------------------------------
Няколко реда в тетрадката
Изтрий ме с гумичка от листа.Нали не съм потребна.
Прочете няколкото реда,наричащи се "мой живот".
Така съм свикнала в безмълвие да съм погребвана,
че се усмихвам като пауза в липсващия диалог.
Додето не остане нито щрих,ни малка буква видна,
а само белезите издълбани с някакъв жесток молив.
Но много ми е любопитно дали не ще ти е обидно
след стореното да затвориш страницата ми щастлив.
|
Re: Клетвонарушение
от rainy на 26.11.2004 @ 17:31:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Замислих се дълбоко, Мея... дали думите ти отговарят на истината. Не бях поглеждала от този ъгъл, признавам. Тук нали за иронични фабули иде реч...:) И същности много преди самата мен. И независещи от мен реално. И защото обичам да съм откровена и искрена, откровено считам, че не е така в случая. Страхът е безобразно интересна тема, и още по-безобразно разнообразна...:) Често присъствува. Понякога не го осъзнаваме. Понякога - обратното. Всъщност... всъщност отново чета думите. Винаги ме замисляш. Не знам, много вероятно да има такъв момент, но признавам, не мога да го твърдя или поне със сигурност не бе това идеята.
Ох... прошките! Мислиш ли, че някога реално успяваме вътрешно да си простим? Това пък каква тема е, да не коментираме. Перфектно си го синтезирала - да “осъзнаваш защо” поне е нещо...
А за стиха ти благодаря - дори не знаеш колко! Изкушавам се да ти отговоря с два реда от нещо мое - по неведоми за мен причини преди време беше включен тук в “Избрано от екипа”. Аз самата, признавам, не го оценявам като “велико постижение” (независимо от безобразно силните чувства, които вкарах в него и ме накараха да го напиша тогава), но мисля, че ще допадне на твоята чувственост. И определено състояние. Нищо, че не съответствува вероятно...
“...Ако само можех за миг да се превърна в гумичка,
следите от себе си безшумни аз да заглуша,
и спомена за мен като хартия раздран нека бъде!
Раните несъществуващи тогава за миг ще залича.
С тях ще убия, и изтрия, и изгладя в теб и другото обаче -
отпечатък един единствен в душата ти от мен и любовта.
Излишно е по мен ти пак така да хвърляш камъни -
там стената липсва, която да ти каже "спри”.
Не опитвай обичта ми да прекършиш и унищожиш - няма да успееш!
А тя никога и нищо на теб няма да ти забрани.
Ако ти е нужно и го чувстваш, кажи й колко е фалшива - тихичко.
Тогава няма да я виждаш, и няма да бъдем за теб обида аз, и тя...”
|
]
Re: Клетвонарушение
от Meiia на 26.11.2004 @ 18:17:20
(Профил | Изпрати бележка) | Различията в моя коментар с твоето стихотворение са дошли,разбирам,от настроението ми и мислите ми днес....Но с твоя откъс кръгът се затвори.По обходни пътища говорим за едно и също може би...
---------------------------------------------------
"Излишно е по мен ти пак така да хвърляш камъни -
там стената липсва, която да ти каже "спри”."
Това е много точно и изстрадано!!!!
---------------------------------------------------
Когато обичаме сме отворени и това е огромната ни "вина" понякога...позволяваме да виждат в нас и най-нелицеприятните ни страни. И няма нужда да ни убиват с камъни.Неверието в любовта ни е достатъчно...
|
]
Re: Клетвонарушение
от rainy на 02.12.2004 @ 12:44:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | На този въпрос кой може да отговори, Люлина? Изкушавам се да ти дам доста точна моя мисъл в контекста, но се боя, че не е на български...:(... така го създадох вследствие на импулс, и не съм го превеждала, и не възнамерявам.
Тогава може и да схванеш колко са безсмислени някои въпроси.....:)
Благодаря за изразеното отношение! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 865
ХуЛитери: 4
Всичко: 869
Онлайн сега:
