автор: atom

Запуснатият бряг е архаизъм,
но само този пясък е живот.
От първия си ден посрещам бриза
и зная, че светът е с вкус на йод.

От всичко тук ми носеха вълните
и бях добър със всяка буря зла.
И в гладкото море - безкрайно скитах -
не порейки, а галейки с гребла.

Ръцете ми са вече водорасли,
ушите ми - черупки от рапан...
Но залезът в очите ми не гасне,
защото хоризонтът ми е храм.