Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 791
ХуЛитери: 1
Всичко: 792

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГледачка
раздел: Поезия
автор: hristam

Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала,
колко грешки-простила-
светли късчета минало
със кого съм делила,
колко сълзи-преглътнала,
колко обич-раздала,
бледи спомени в ъглите
на ръката ми бяла
се залутаха бясно
под магичния зов.
Спрях я. Утре е ясно-
утре значи любов.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.05.2014 @ 10:45:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   hristam

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 14377
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Гледачка" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гледачка
от apostola на 21.05.2014 @ 11:14:06
(Профил | Изпрати бележка)
"Тя погледна ръката ми и ми каза от- до". "Спрях я.Утри е ясно-утре значи любов." Красиво и изтерзано стихо! Харесах!
Поздрави от мен!


Re: Гледачка
от hristam на 22.05.2014 @ 13:34:03
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, поздрав и от мен!

]


Re: Гледачка
от botyofentiev (botyo77@abv.bg) на 21.05.2014 @ 13:39:45
(Профил | Изпрати бележка)
бледи спомени в ъглите

под магичния зов

много яко, много ми допадна римата и смисъла, поздравления


Re: Гледачка
от hristam на 22.05.2014 @ 13:34:33
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че хареса! :)

]


Re: Гледачка
от angar на 22.05.2014 @ 08:03:41
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Щастливка!
Но освен любов, трябва да има и още нещо.
Защото любовта е до време. И ще настане едно утре, в което няма да има любов. И да не се окаже, че утрето е празно.


Re: Гледачка
от hristam на 22.05.2014 @ 13:33:37
(Профил | Изпрати бележка)
Утре без любов определено би било празно, каквото и друго да се помещава там ;) :)

]


Re: Гледачка
от angar на 22.05.2014 @ 18:56:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Зависи за каква любов става въпрос. Аз помислих, че в стихотворението става въпрос за междуполовата любов, тази мажду жена и мъж.
Как стои този въпрос в живота.
"Почти всички поети започват с любовни стихотворения. Някои и свършват с тях."
Т.е., никога не порасват, никога не ги надрастват.
Но "в сексуалната революция човек може да е революционер само до време". В нея не можем да сме революционери цял живот. Нужен ни е и друг идеал.
Прочее, най-великите ни поети са поставяли любовта на второ или трето място, или са се отричали от нея, за да не пречи на главното.
Имам предвид Ботев: "Остави тази песен любовна ... Роб бях тогаз, вериги влачех ..."
Или Вапцаров: "Мъничкият свет на нашата любов е тесен."
Или Петьофи: "Бих жертвал любовта за свободата".
Т.е., може и без любов да не ни е празно.
Даже напротив - там, където няма друго освен любов, там, където любовта е изпълнила цялото пространство, цялото сърце, без да е оставила място за нищо друго, там е празно.

]