Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала,
колко грешки-простила-
светли късчета минало
със кого съм делила,
колко сълзи-преглътнала,
колко обич-раздала,
бледи спомени в ъглите
на ръката ми бяла
се залутаха бясно
под магичния зов.
Спрях я. Утре е ясно-
утре значи любов.